1:48 Британски вертикално излитащ изтребител Хоукър Сий Хариър (Hawker Sea Harrier)

1:48 Британски вертикално излитащ изтребител Хоукър Сий Хариър (Hawker Sea Harrier)

Hawker Siddeley Harrier изуми света с уникалната си способност да излита и каца вертикално, използвайки векторна тяга от мощния си двигател с тяга от 8000 кг. Първоначално тестван като концепция през 1960 г., самолетът премина през много периоди на тестване и модификация преди да бъде приет от Кралските военновъздушни сили и други нации през 1974 г. Производствените Harriers използват двигател Pegasus 6 или 11 с тяга 8000 или 9750 kg и беше естествено е Кралският флот да намери приложение за този тип самолети с въздушното си оръжие на флота. Различни политически и финансови съображения забавят поръчката за "Navalized" Harrier до май 1975 г., когато Адмиралтейството поръчва първоначално 24 самолета плюс един T.Mk.4 през 1980 г. FRS.1 лесно се отличава от наземните си колеги по модифицирана носова част, включваща повдигната седалка на пилота и радар Ferranti Blue Fox, плюс основно въоръжение от противокорабни ракети Sea Eagle и ракети въздух-въздух AIM-9L Sidewinder. ASM Martel или Harpoon могат да бъдат носени като алтернатива на Sea Eagle, докато последният започне да функционира. Първият FRS.1, който лети, всъщност е първоначалният сериен Sea Harrier на 20 август 1978 г., а прототипът на модела по-късно през декември 1978 г. Домът на Sea Harriers е определен като военноморска база Yeovilton и те получават първия самолет през юни 1979 г. , където четири дни по-късно започват интензивни летателни изпитания с ескадрила "100/VL".

Това звено на IFTU е обозначено като 700A ескадрила през септември 1979 г. и е преименувано като 899 ескадрила през март 1980 г. Три крайцера "Through - Deck" са поръчани за операции на Sea Harrier: Invincible; Illustrious и Ark Royal, първият от които беше въведен в експлоатация през юли 1980 г. И трите кораба трябва да бъдат оборудвани със "ски скок", за да подпомогнат излитането с пълен товар, и тази инсталация беше добавена и към командосния носител HMS Hermes когато му беше предоставена ескадрила Sea Harrier. Малка експортна поръчка за Sea Harriers е направена от Индия през ноември 1979 г. за шест FRS.51 и два тренировъчни T.60.

Sea Harrier, заедно с GR3 Harrier от RAF, бяха подложени на реални бойни изпитания по време на неотдавнашната криза на Фолкландските острови. Британските южноатлантически сили бяха изградени с добавянето на GR3 и FRS.1 Harriers, което доведе общата сила на джетната струя до около 40 самолетоносача Hermes и Invincible. Sea Harrier (FRS.1) има около 30% повече контрол на реакцията за по-лесно кацане и по-добра видимост "над носа"; обаче GR3 от RAF работиха добре в общите операции по време на конфликта и двата самолета се отличиха в най-голяма степен. Кралските военноморски самолети Harrier по време на конфликта бяха боядисани в новия "тонизиран" завършек на матово морско синьо, докато самолетите на RAF бяха в допълнително тъмно морско сиво. С крейсерска скорост от mach .9 и максимална скорост от 1,25 и скорост при кацане от 0, това е наистина многофункционален боен самолет и такъв, който ще бъде в оръжейните запаси за много години напред.