Auto Union Type C #18 Eifel Race 1936, Limited Edition 1500 pcs.

Умален модел на автомобил, изработен от метал /Die-cast/ в мащаб 1:18, произведен от CMC .

Моделът е точно умалено копие на реалния автомобил, подходящо за колекционери. Ръчно изработен.

• Ръчно сглобен прецизен метален модел, изграден от 1203 единични части
• Сваляща се преден капак на двигателя, с истински гумени O-пръстени за заключване с куки
• Подвижно предно стъкло
• Истинска реплика на 16-цилиндровия V-тип двигател с всички агрегати, тръби и кабели
• Двойна изпускателна система, изработена от метал
• Предно окачване на манивела с метални амортисьори
• Метален заден мост с амортисьори
• Ръчно изработена радиаторна скара от неръждаема стомана, с подробна система за охлаждане и система за подаване на масло / гориво
• Отваряща се капачка на резервоара за гориво от неръждаема стомана
• Кокпит, снабден с покрита с текстил шофьорска седалка и „волан на Rosemeyer“, който има кръгли дискове, приковани на спиците му
• Перфектно окабелени колела с джанта от лека сплав, неръждаема стомана, спици и нипели
• Надпис „Bernd“ от външната страна на пилотската кабина, на предната дясна страна
• Брилянтна боя с начален номер 18, отпечатана по метода на тампонния печат
• Подвижни гайки за централно заключване с дясна и лява резба (зависи от страната)

Едва ли има друго превозно средство, освен този състезателен автомобил от Гран При, проектиран от гениалния конструктор Фердинанд Порше, който е постигнал повече исторически успехи в спорта, като Auto Union Type C.

На 14 юни 1936 г. Auto Union изпраща най-добрия си пилот, Бернд Розмайер, да се състезава в прочутото състезание Eifel на Нюрбургринг, карайки Auto Union Type C със стартов номер # 18. Това събитие се превърна в едно от най-запомнящите се състезания в усповия на мъгла на Нюрбургринг. То се състоеше от 10 обиколки, с общо разстояние от 228 км. Състезанието беше доминирано от трима видни пилоти от самото начало. Водещ беше Рудолф Карачиола в Mercedes W25, следван от Тацио Нуволари в Alfa Romeo P3, а зад него беше Бернд Розмайер с Тип С. След 3-ия кръг Нуволари надмина Карачиола, за да поведе. Но Розмайер го настигаше. След повреда в амортисьора, Карачиола да се оттегли. Разви се вълнуващ двубой за победа между Нуволари и смелчака Розмайер.

Верен на прякора си, Розмайер се опита да се превърне в безспорния фаворит до 7-ия кръг. На значително разстояние зад него беше Нуволари, на 2-ро място. По време на 8-ия кръг обаче се случи нещо непредвидено. С внезапното спускане на силна мъгла Нюрбургринг беше обгърнат от непроницаема стена. Видимостта бе намалена до по-малко от 20 метра! И какво направи Розмайер? Този луд човек продължи да върви с пълна скорост напред. Със сериозно замъглено зрение той трябваше да разчита на паметта си за трасето, 7-то чувство за ориентация и непоколебимия си дух, за да спечели състезанието. Роди се легенда.

Бернд Розмайер влезе в състезателната история като „Господарят на мъглите“. Auto Union сложи край на доминирането на Mercedes Benz.

• Monoposto със свободно стоящи колела на тръбна рамка
• 16-цилиндров V-двигател
• 2 клапана на цилиндър, управлявани от един разпределителен вал над главата
• компресор
• Сухо смазване на картера